Със силата на езика: връзки близки и далечни - от Миглена Николчина

Радосвет Коларов, Боян Манчев, Мирена Славова и Петя Осенова 

По време на гостуването на Юлия Кръстева често ме питаха как тя, млада българка, образована в България, е постигнала такъв успех във Франция. За всеки, запознат с дискусиите, които се разгарят у нас от втората половина на 1950 насетне, такъв въпрос не би стоял. Вътрешната изолация, на която бяха обречени основните фигури в тези дискусии обаче, ги изпрати в много по-дълбока емиграция от външната емиграция, която донесе световната слава на Юлия Кръстева и Цветан Тодоров.

 Един интересен детайл: в издадените преди две години „Последни уроци” на един от най-големите езиковеди на 20 век Емил Бенвенист (по ръкописи от лекциите му в годината преди болестта да го осъди на безмълвие) има встъпителни думи от Кръстева и заключителни от Тодоров. Разказът би могъл да бъде доста по-дълъг, но ето кратката версия – интересът и добрите познания по езикознание, независимо дали то пряко ще влезе в собствената им работа или не, е част от интелектуалния багаж, с който двамата млади българи пристигат в Париж в началото на 1960те години и който им помага да разпознаят големия учен преди собствената му закъсняла известност да го споходи.

Друг детайл: „Българската гийомистка школа”, чиято работа е свързана с 1960-80те години, е известна по този начин от редица публикации във Франция, но в България е практически непозната, при все че нейните застъпници - сред тях създателите й Красимир Манчев и Христо Тодоров - до края на живота си преподават в Софийския университет.

Най-сетне един до скоро съвсем забравен детайл: детството на Емил (Езра) Бенвенист е свързано със Самоков…

„Наследството на лингвистиката в българската литературна теория” беше последната

конференция от триптих, включващ „Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа (Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов)” (2012) и „Просветителство срещу идеологема (Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов)” (2013). Надеждата беше чрез тази поредица да бъдат осмислени с днешна дата и със силата на дебата процесите в българското теоретично мислене, обхващащо повече от 60 години.

Последната конференция се оказа и най-трудната, тъй като не предлагаше обходни маневри спрямо високото ниво на българското теоретично мислене от втората половина на 20 век. Конференцията се надява да приключи тази поредица от конференции като отключване на нови полета в тази традиционно силна за България област.